Jan 23, 2020, 12:22 PM

Беда

  Poetry » Civic
713 0 2

                                         Каква беда, ах, каква беда,

                                         в един град да няма вода,

                                         не е като безводие на село,

                                         тука делото е много дебело.

          

                                         Веднага в него да чешат езици

                                         пристигат знайни и незнайни политци,

                                         в пламналия огън да наливат масло,

                                         сплетните - за тях са добре дошло.

           

                                         Имиджа свой да направят висок,

                                         за нови избори да определят срок,

                                         хвърляйки на простолюдието в очите прах

                                         да доведат противника до пълен крах.

        

                                         Каква беда, ах, каква беда,

                                         пак един град останал без вода,

                                         виновния в миша дупка се навира

                                         докато се намери кой да опере пешкира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Драга Маргарита, от виновния няма да потече вода, нито от сочещите пръсти, но поне обикновените хора, познали истината, няма да бъдат ползвани и манипулирани от разни партийни величия, които поставят своето ,,Аз" пред благополучието на Родината.
  • Е! Както обикновно, най-малко виновният опира пешкира! За всичко си прав! А, от посочения виновен какво? Вода ли ще потече? Или от сочещите пръсти?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...