Бедност и богатство
Идваме на таз земя
като далечни пришълци
и си отиваме така.
Строим си къщи, някои - кули,
складираме в тях временността.
Парченца вечност си крадем
от стих,
от песен,
от картина,
за да изглеждаме богати.
А всъщност всички сме бедняци,
за капка радост зажаднели,
от страх и болест оголели...
Дали, от гордост ослепени,
ще видим любовта, но не на другите,
а тази в нас, която сме забравили?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Атанасова Все права защищены
