Бедност и богатство
Идваме на таз земя
като далечни пришълци
и си отиваме така.
Строим си къщи, някои - кули,
складираме в тях временността.
Парченца вечност си крадем
от стих,
от песен,
от картина,
за да изглеждаме богати.
А всъщност всички сме бедняци,
за капка радост зажаднели,
от страх и болест оголели...
Дали, от гордост ослепени,
ще видим любовта, но не на другите,
а тази в нас, която сме забравили?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Атанасова Всички права запазени
