"Бела съм, бела, юначе",
сърце моминско ми плаче!
Три пъти мома се къпа,
изтри сапун три калъпа.
Китка на чело закрея-
либе на метър от нея.
И да прескочи в градина,
тейко й под карантина,
малето, не смее даже,
на пенджер нос да покаже.
Нема целувка, ни ласка,
сал ръкавици и маска...
Либето, с кончето врано,
дома седи си отрано.
Ходи си мома по двори,
с шарено пиле говори:
-"С тая жандарска забрана,
стара мома ще остана"!
© Надежда Ангелова Все права защищены