Белег от любов
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=129596
Задъхана от преспите на зимата студена,
в очите ми-жарави, като скитница нахлу.
Гнездо в мен сви и от любов напъпила,
безумно запулсира в тънките ми вени.
От самороден вятър нотите събра
във песен натъкмена - нежна китка,
и трепетна, и истински добра,
пристъпи на душата ми във храма.
Избликнала от ручеи, преля в река
и стана път - посока на живота.
Със жажда пих от устни всяка капка
и се превърна ти във дива сила.
А беше колкото във длан да те сбера,
бе чуден шепот от лиричен нежен сън.
Ни мост, ни бряг след теб не ми остана,
парчета пушек... по небето сивкав дим...
Разкъса вените, а мисълта открадна.
Останаха след теб безброй "защо"...
но тях съм скрила в голата си пазва.
И нося белега ти, да те помня още...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
