14 июн. 2007 г., 13:55

Бели стени 

  Поэзия
765 0 9
Поклон
на майка ми
Четири бели стени...
Свят като болница. Труден.
В шепите крехко крепи
мечтите - насила прокудени.
Колкото бели стени -
толкова повече Вяра!
Стискаше зъби. Мълчим.
После пак - отначало.
Четири бели стени...
Свършва се въздухът. Няма ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Все права защищены

Предложения
: ??:??