14 jun 2007, 13:55

Бели стени 

  Poesía
763 0 9
Поклон
на майка ми
Четири бели стени...
Свят като болница. Труден.
В шепите крехко крепи
мечтите - насила прокудени.
Колкото бели стени -
толкова повече Вяра!
Стискаше зъби. Мълчим.
После пак - отначало.
Четири бели стени...
Свършва се въздухът. Няма ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??