Бели стени
Поклон
на майка ми
Четири бели стени...
Свят като болница. Труден.
В шепите крехко крепи
мечтите - насила прокудени.
Колкото бели стени -
толкова повече Вяра!
Стискаше зъби. Мълчим.
После пак - отначало.
Четири бели стени...
Свършва се въздухът. Няма
много радостни дни,
откакто - отдавна - я няма мама.
Толкова бели стени...
14 юли 2001, Синеморец
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени