Дейна.1 (Д.П.)
21 368
9 янв. 2024 г., 16:51

Белите дни 

  Поэзия » Свободный стих
412 1 3

Когато чернилка прихлупи живота  ми

и пътя изгубя,

когато съм слаба и рухнала,

на помощ викам белите дни.

Те са скътани много дълбоко,

грижливо ги пазя в сърцето си.

Ето, първия тича задъхан от детството мое,

рошав е, има синчец във косите,

мирише на горска поляна и бор,

дели огледалото речно с небето,

лудува, играе, има рани по коленете.

Много любим си ми, ден от моето детство,

цветен, безгрижен, яхнал пръчка наместо кон.

Друг пък скрил е роза червена под своята риза.

Усещам аромата любовен, омайващ

и лудия пулс на сърцето моминско.

Благословен да си, винаги с мене ще бъдеш.

Има и дни тихи, изпълнени с есенно слънце и сладка тъга.

Едно безвремие, сгушено в есенни листи,

гласове тихи на мои приятели

и лекия бяг на облаци бели в небето.

Добре дошли, мои дни бели,

дайте ми сила, крепете ме, напред да вървя -

има още платно за тъкане.

А аз обещавам - за нищо не сменям ви,

с мен ще вървите до края, че и отвъд.

 

 

Дейна.1

 

 

 

© Д.П. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е хубаво! Да имаш спомени които да те топлят, когато света около теб е толкова студен. Всички имаме такива и благодарение на теб и твоето произведение упяхме да се стоплим от тях. Благодаря!
  • Благодаря, Марко!
  • Красиво! Изгледах филм.
    Сякаш детството ми премина пред очите ми.
    Дори не успях да мигна.
    Поздрави за творбата !
Предложения
: ??:??