Когато чернилка прихлупи живота ми
и пътя изгубя,
когато съм слаба и рухнала,
на помощ викам белите дни.
Те са скътани много дълбоко,
грижливо ги пазя в сърцето си.
Ето, първия тича задъхан от детството мое,
рошав е, има синчец във косите,
мирише на горска поляна и бор,
дели огледалото речно с небето,
лудува, играе, има рани по коленете.
Много любим си ми, ден от моето детство, ...