Белите дни
Когато чернилка прихлупи живота ми
и пътя изгубя,
когато съм слаба и рухнала,
на помощ викам белите дни.
Те са скътани много дълбоко,
грижливо ги пазя в сърцето си.
Ето, първия тича задъхан от детството мое,
рошав е, има синчец във косите,
мирише на горска поляна и бор,
дели огледалото речно с небето,
лудува, играе, има рани по коленете.
Много любим си ми, ден от моето детство,
цветен, безгрижен, яхнал пръчка наместо кон.
Друг пък скрил е роза червена под своята риза.
Усещам аромата любовен, омайващ
и лудия пулс на сърцето моминско.
Благословен да си, винаги с мене ще бъдеш.
Има и дни тихи, изпълнени с есенно слънце и сладка тъга.
Едно безвремие, сгушено в есенни листи,
гласове тихи на мои приятели
и лекия бяг на облаци бели в небето.
Добре дошли, мои дни бели,
дайте ми сила, крепете ме, напред да вървя -
има още платно за тъкане.
А аз обещавам - за нищо не сменям ви,
с мен ще вървите до края, че и отвъд.
Дейна.1
© Д.П. All rights reserved.
