15 апр. 2023 г., 09:18

Белият друм 

  Поэзия » Философская
243 7 11

БЕЛИЯТ ДРУМ

 

Аз бездна по-дълбока не познавам

от празен лист, на масата осъмнал.

Навярно белотата е сигналът,

че някъде в душата ми е тъмно.

Че – скрит под моста на реката крива,

закътана в обрулените храсти,

със стъпчици на мравка си отива

безмълвният възторг от шепа щастие.

 

Но виждала съм – точно преди изгрев,

в графитения друм на тишината,

как здрачът сънен перлите си плисва

и с взлом нахлува бродещият вятър.

Припряната ми мисъл се отприщва,

и вкопчва нокти в прилива на думи,

повлича римите с една въздишка

из щрихите на моето безумие.

 

С корави възли, грапави, нестройни –

спринтьори в старта по смълчана писта,

метафорите се превръщат в строфи

и мачкат крехката душа на листа.

И с писъци на гарвани отлитат,

събрали сили за неравен полет –

в една вселена – бисерна и чиста,

в която да пристъпят много хора.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??