29 сент. 2008 г., 06:18

Белият гълъб

1.4K 0 6
Белият гълъб


Падна и белият гълъб,
а до него стоят пера
бели като първия сняг
и каза "сбогом" на света.


Цялото негово ято
издигна се в небесата,
за да отдаде почитта
на гълъба на душата.


А гледката бе красива
като никоя до сега
и се доказа накрая,
че красива е и смъртта.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Олеее, това как съм го изпуснала? Стефче...
  • Момиче, за първи път чета твои творби, но мога да кажа че са страхотни!!!!! Поздрави!!!! =)
  • Поздрави слънчице!!!
    Мъничко си още за толкова сериозна тема!
    Но е добре,да знаеш,че всичко има...и мъка и щастие.
  • Поздрави за стиха.
  • Поздрави! Не се плаши, всичко има двоя чар , затова всеки ден е дар!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...