Sep 29, 2008, 6:18 AM

Белият гълъб

  Poetry
1.4K 0 6
Белият гълъб


Падна и белият гълъб,
а до него стоят пера
бели като първия сняг
и каза "сбогом" на света.


Цялото негово ято
издигна се в небесата,
за да отдаде почитта
на гълъба на душата.


А гледката бе красива
като никоя до сега
и се доказа накрая,
че красива е и смъртта.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Олеее, това как съм го изпуснала? Стефче...
  • Момиче, за първи път чета твои творби, но мога да кажа че са страхотни!!!!! Поздрави!!!! =)
  • Поздрави слънчице!!!
    Мъничко си още за толкова сериозна тема!
    Но е добре,да знаеш,че всичко има...и мъка и щастие.
  • Поздрави за стиха.
  • Поздрави! Не се плаши, всичко има двоя чар , затова всеки ден е дар!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...