Белият гълъб
От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно,
а те ми валяха в очите... поройно.
Воювах със птици за теб. Кръвожадно.
(От твоята липса уплаших се двойно).
Последното раждане беше от страх...
Последният полет оказа се дълъг.
Открих те небесен и с теб заживях.
Със твоята обич съм белият гълъб.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно,
а те ми валяха в очите... поройно.
Воювах със птици за теб. Кръвожадно.
(От твоята липса уплаших се двойно).
Последното раждане беше от страх...
Последният полет оказа се дълъг.
Открих те небесен и с теб заживях.
Със твоята обич съм белият гълъб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
