Mar 26, 2008, 12:21 PM

Белият гълъб 

  Poetry » Other
2368 0 34
От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.


Отпивах водата от облаци - жадно,
а те ми валяха в очите... поройно.
Воювах със птици за теб. Кръвожадно.
(От твоята липса уплаших се двойно).


Последното раждане беше от страх...
Последният полет оказа се дълъг.
Открих те небесен и с теб заживях.
Със твоята обич съм белият гълъб.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??