15 мар. 2009 г., 20:08

Белоградчишките скали

1.7K 0 3

 

Белоградчишките скали

 

Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,

обличат ги, сякаш са къс кадифе.

На небето усмихват се - с мир и надежда

живота посрещат на новия ден.

 

Росата на глътчици капки налива

на млади тревички, цветя и листа,

а скалите закрилници - нежни и силни -

в полите им гуши се  млада гора.

 

И чудо е - всяко столетие дълго

минава през тях и в недрата дори,

а те - кадифени, красиви и мъдри -

посрещат всички невръстни зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...