15 мар. 2009 г., 20:08

Белоградчишките скали

1.7K 0 3

 

Белоградчишките скали

 

Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,

обличат ги, сякаш са къс кадифе.

На небето усмихват се - с мир и надежда

живота посрещат на новия ден.

 

Росата на глътчици капки налива

на млади тревички, цветя и листа,

а скалите закрилници - нежни и силни -

в полите им гуши се  млада гора.

 

И чудо е - всяко столетие дълго

минава през тях и в недрата дори,

а те - кадифени, красиви и мъдри -

посрещат всички невръстни зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...