15 мар. 2009 г., 20:08

Белоградчишките скали

1.7K 0 3

 

Белоградчишките скали

 

Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,

обличат ги, сякаш са къс кадифе.

На небето усмихват се - с мир и надежда

живота посрещат на новия ден.

 

Росата на глътчици капки налива

на млади тревички, цветя и листа,

а скалите закрилници - нежни и силни -

в полите им гуши се  млада гора.

 

И чудо е - всяко столетие дълго

минава през тях и в недрата дори,

а те - кадифени, красиви и мъдри -

посрещат всички невръстни зори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...