15.03.2009 г., 20:08

Белоградчишките скали

1.7K 0 3

 

Белоградчишките скали

 

Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,

обличат ги, сякаш са къс кадифе.

На небето усмихват се - с мир и надежда

живота посрещат на новия ден.

 

Росата на глътчици капки налива

на млади тревички, цветя и листа,

а скалите закрилници - нежни и силни -

в полите им гуши се  млада гора.

 

И чудо е - всяко столетие дълго

минава през тях и в недрата дори,

а те - кадифени, красиви и мъдри -

посрещат всички невръстни зори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...