15.03.2009 г., 20:08

Белоградчишките скали

1.7K 0 3

 

Белоградчишките скали

 

Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,

обличат ги, сякаш са къс кадифе.

На небето усмихват се - с мир и надежда

живота посрещат на новия ден.

 

Росата на глътчици капки налива

на млади тревички, цветя и листа,

а скалите закрилници - нежни и силни -

в полите им гуши се  млада гора.

 

И чудо е - всяко столетие дълго

минава през тях и в недрата дори,

а те - кадифени, красиви и мъдри -

посрещат всички невръстни зори...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...