Белоградчишките скали
Скалите са с дрехи, мъхчета нежни,
обличат ги, сякаш са къс кадифе.
На небето усмихват се - с мир и надежда
живота посрещат на новия ден.
Росата на глътчици капки налива
на млади тревички, цветя и листа,
а скалите закрилници - нежни и силни -
в полите им гуши се млада гора.
И чудо е - всяко столетие дълго
минава през тях и в недрата дори,
а те - кадифени, красиви и мъдри -
посрещат всички невръстни зори...
© Десислава Вълова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
