10 июл. 2024 г., 10:55

Белота 

  Поэзия » Философская
325 5 7
Улици прашни от мрак натежали,
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии,
и нажежени до пръсване
крият набъбнали капчици бисерни -
в танц и копнеж за възкръсване.
Ветри разбулват въздуха душен,
пламва луна в небосклона.
Някъде някой звездите прегръща
на любовта в пантеона. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Все права защищены

Предложения
: ??:??