Белота
Улици прашни от мрак натежали,
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии,
и нажежени до пръсване
крият набъбнали капчици бисерни -
в танц и копнеж за възкръсване.
Ветри разбулват въздуха душен,
пламва луна в небосклона.
Някъде някой звездите прегръща
на любовта в пантеона.
Млечният път раздира плътта си
земния грях да поеме,
бяло, по-бяло от сняг е оттатък
и побелява навреме.
Тя, белотата, с прегръдка омайна
обгръща звездни простори,
както в природата, така и в живота -
кръговрат от различни сезони.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
На всички вас, поети по душа,
желая нежна бяла белота!
С поклон благодаря!
Вдъхновен ден, приятели! -
Дано тази белота пречисти и душите ни. Красив стих!
-
Красива и динамична картина от цветове и думи. Но най- вече усещането е завладяващо.
-
Картина оцветена с филофски прозрения!
Поздравления,Ромашка! -
Чудесно казано! 👍
-
"бяло, по-бяло от сняг е оттатък"
Нека и в душата ти бъде бяло, Злати!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
кръговрат от различни сезони. - Ефирен стих! Четох го няколко пъти - остава едно умиротворяващо усещане.