Белота
Улици прашни от мрак натежали,
зад тишината въздишки,
среща на залези зад хоризонта,
низ от копринени нишки.
Гонят се облаци, носещи мълнии,
и нажежени до пръсване
крият набъбнали капчици бисерни -
в танц и копнеж за възкръсване.
Ветри разбулват въздуха душен,
пламва луна в небосклона.
Някъде някой звездите прегръща
на любовта в пантеона.
Млечният път раздира плътта си
земния грях да поеме,
бяло, по-бяло от сняг е оттатък
и побелява навреме.
Тя, белотата, с прегръдка омайна
обгръща звездни простори,
както в природата, така и в живота -
кръговрат от различни сезони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Чардакова Всички права запазени
