Белова
Тази вечер ще си легнеш рано,
ще се смеят думите в съня си
ще разчиташ дълго по тавана,
черновата бледа на стиха си.
Любовта до скуката ще сложиш,
навик на верига пак ще влачиш.
Пред жената в теб ще се изложиш.
Тя не те е виждала да плачеш.
Тиха лудост слиза по пердето,
и засяда някъде отляво.
В чернова превръщаш и небето,
дъжд от съпричастност завалява.
И вбесено гълташ пак сълзите,
и вървиш изправена по стръмно.
Сваляш си сърцето от везните.
Белова*, написана по тъмно.
--------------------------------------------------
Белова- Последен вариант на ръкопис.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
