11 февр. 2017 г., 17:38

Зарекох те 

  Поэзия » Любовная
3093 23 29

Белязах ти душата с незабрава

и сянката си в стъпките ти вплетох.

Два въглена горещи на раздяла

в сърцето ти посях и те зарекох:

 

където и да идеш, да ме помниш,

a миналото да те следва мълком.

Две птичета - ръцете ти - бездомни

назад да търсят стряха, дълго, дълго.

 

Насън да виждаш образа ми свиден,

облян във пот и съ̀лзи да се будиш.

Да мразиш всяко утро, че ме взима

със първия си лъч и пак ме губиш.

 

Да чувстваш как и вятърът ухае

на мен. Това до смърт да те раздира.

И чак тогава сам да осъзнаеш

как може от любов да се умира.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??