djudjii (Жанет Велкова) 11 февруари 2017 г., 17:38

Зарекох те 

670 21 26

Белязах ти душата с незабрава

и сянката си в стъпките ти вплетох.

Два въглена горещи на раздяла

в сърцето ти посях и те зарекох:

 

където и да идеш, да ме помниш,

a миналото да те следва мълком.

Две птичета - ръцете ти - бездомни

назад да търсят стряха, дълго, дълго.

 

Насън да виждаш образа ми свиден,

облян във пот и съ̀лзи да се будиш.

Да мразиш всяко утро, че ме взима

със първия си лъч и пак ме губиш.

 

Да чувстваш как и вятърът ухае

на мен. Това до смърт да те раздира.

И чак тогава сам да осъзнаеш

как може от любов да се умира.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.