Белязани

29 июн. 2010 г., 14:49

Поэзия

390 0 1

Белязани от слънцето,

през този свят вървим.

''Нима не ви боли?'' -

ни питат другите.

Кое да ни боли?

Вратите, отворени

за смях, в деня,

лъчите от

пречистващи прозрения,

огрели ни в нощта?

Това е дар -

вземете си,

от извора най-сладко е,

към слънцето

елате да вървим...

''Това е белег на прокоба'' -

се плашат хората.

Не - това е

целувката от Бога.

Оня аромат на рози,

опияняващ ви,

когато се отдалечим...