29.06.2010 г., 14:49

Белязани

507 0 1

Белязани от слънцето,

през този свят вървим.

''Нима не ви боли?'' -

ни питат другите.

Кое да ни боли?

Вратите, отворени

за смях, в деня,

лъчите от

пречистващи прозрения,

огрели ни в нощта?

Това е дар -

вземете си,

от извора най-сладко е,

към слънцето

елате да вървим...

''Това е белег на прокоба'' -

се плашат хората.

Не - това е

целувката от Бога.

Оня аромат на рози,

опияняващ ви,

когато се отдалечим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирилка Пачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...