Jun 29, 2010, 2:49 PM

Белязани

  Poetry
506 0 1

Белязани от слънцето,

през този свят вървим.

''Нима не ви боли?'' -

ни питат другите.

Кое да ни боли?

Вратите, отворени

за смях, в деня,

лъчите от

пречистващи прозрения,

огрели ни в нощта?

Това е дар -

вземете си,

от извора най-сладко е,

към слънцето

елате да вървим...

''Това е белег на прокоба'' -

се плашат хората.

Не - това е

целувката от Бога.

Оня аромат на рози,

опияняващ ви,

когато се отдалечим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...