29 jun 2010, 14:49

Белязани

  Poesía
508 0 1

Белязани от слънцето,

през този свят вървим.

''Нима не ви боли?'' -

ни питат другите.

Кое да ни боли?

Вратите, отворени

за смях, в деня,

лъчите от

пречистващи прозрения,

огрели ни в нощта?

Това е дар -

вземете си,

от извора най-сладко е,

към слънцето

елате да вървим...

''Това е белег на прокоба'' -

се плашат хората.

Не - това е

целувката от Бога.

Оня аромат на рози,

опияняващ ви,

когато се отдалечим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...