30 июл. 2020 г., 17:32  

Бенка от Луната

2.1K 8 8

Точката ми падна от полата –

няма да се връщам да я взема!

(и без друго точка е Земята!)

Гледай я Луната – с  диадема,

кипри си смокиновите устни!

Аз пилея по звездите злато,

а животът шашка се напусто,

по небето тича наобратно,

плиска се с къдрици на медузи!

Слънчев лед замаяна сервирам

... на конец от ленената блуза –

бенка от Луната си намирам!

Валс танцува вятърът с очите,

пратих ти дванайсет луди нощи,

още две напред... Разлях косите!

След тринайстата, целувай още!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Морето е удавник на малиново мохито 🇧🇬

С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно. ...
1.6K 11 16

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...