30.07.2020 г., 17:32 ч.  

Бенка от Луната 

  Поезия
1175 8 8

Точката ми падна от полата –

няма да се връщам да я взема!

(и без друго точка е Земята!)

Гледай я Луната – с  диадема,

кипри си смокиновите устни!

Аз пилея по звездите злато,

а животът шашка се напусто,

по небето тича наобратно,

плиска се с къдрици на медузи!

Слънчев лед замаяна сервирам

... на конец от ленената блуза –

бенка от Луната си намирам!

Валс танцува вятърът с очите,

пратих ти дванайсет луди нощи,

още две напред... Разлях косите!

След тринайстата, целувай още!

© Всички права запазени

С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно. ...
  1049  11  18 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Кети!
  • Звучи толкова ваканционно, лятно и свежо!
  • И от мен - носете "щурия купон" в душата, вълшебствата да ви намират! Благодаря ви за думите - Ирина, Мария, Стойчо и Ники! Усмихнахте ме
  • Песенно и с хубави метафори!
    Образно и със закачливи послания към любовта!
    Поздравления, Красимира!
  • Знаех си, че няма да се размине само с едно. Мохито 😀 Култов, среднощен, щур купон сте 🍹
  • И Райна е по веригата на вдъхновението. И тримата сте супер трио.
  • Благодаря ти, Дени - пиша го в движение Искам да благодаря на Ники също, вдъхновяващо ми подейства неговото малиново мохито!
  • Краси,страхотно е . И за Ники,специални поздрави.
Предложения
: ??:??