Бенка от Луната
Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни!
Аз пилея по звездите злато,
а животът шашка се напусто,
по небето тича наобратно,
плиска се с къдрици на медузи!
Слънчев лед замаяна сервирам
... на конец от ленената блуза –
бенка от Луната си намирам!
Валс танцува вятърът с очите,
пратих ти дванайсет луди нощи,
още две напред... Разлях косите!
След тринайстата, целувай още!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
