Бенка от Луната
Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни!
Аз пилея по звездите злато,
а животът шашка се напусто,
по небето тича наобратно,
плиска се с къдрици на медузи!
Слънчев лед замаяна сервирам
... на конец от ленената блуза –
бенка от Луната си намирам!
Валс танцува вятърът с очите,
пратих ти дванайсет луди нощи,
още две напред... Разлях косите!
След тринайстата, целувай още!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
