vladetoned (Владислав Недялков)
269 6273
22 июн. 2018 г., 19:14  

Берачи на нарцис 

  Поэзия » Гражданская
1220 19 22

Останали от работа без сили
безропотно те слизат от камиона.
Несретата човешка ги ужили -
берачите на нарцис в Албиона.

 

Те наши сънародници са бедни, 
де трепят се година след година.
И борят се за дните си отредни,
загърбили семейството и родина!

 

Намръщените облаци ги срещат
и в мислите си всеки се е вдал.
Приведени берат и не усещат,
умората сред глинестата кал!

 

Подреждат те откъснатите стръки,
вързопчета нецъфнала надежда,
дълбоко скрили плахите си мъки
в житейски път, де нигде не отвежда!

 

Небе тежи кобалтово, оловно,
излива дъжд, тъй тихо над полето.
Съзреш ли ги сред нивата гробовна
тъга поляга бързо на сърцето!

 

Щом вечер стихнат морни бунгалата
и хората се върнат в своя свят,
получили оскъдната заплата, 
за близките в България пестят!

© Владислав Недялков Все права защищены

Б.а. „Летен облак”, 2018 г., София

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??