Човешкият свят е в отломки.
Далече зад нас е сега.
За него недей да си мислиш.
Пред себе си имаме враг.
Пред нас е злодеят всесилен,
успял да съсипе света,
с теб двамата само сме живи...
нима ще сведеш тук глава?
Не виждаш ли? Слънцето в теб е,
в десницата твоя блести,
а в моята стара левица,
ликът на луната личи.
Началото в теб е, а краят
на сигурно в мене стои...
и двете враждуващи сили...
ще трябва да сключат днес мир.
Не бой се... с теб имаме всичко,
не бой се, не свеждай глава!
С теб нека се хвърлим безстрашно
в последната своя война.
© Андрей Андреев Все права защищены