18 мая 2018 г., 21:53

Беседа с нея

571 0 0

Човешкият свят е в отломки.

Далече зад нас е сега.

За него недей да си мислиш.

Пред себе си имаме враг.

Пред нас е злодеят всесилен, 

успял да съсипе света,

с теб двамата само сме живи...

нима ще сведеш тук глава?

 

Не виждаш ли? Слънцето в теб е,

в десницата твоя блести,

а в моята стара левица,

ликът на луната личи.

Началото в теб е, а краят

на сигурно в мене стои...

и двете враждуващи сили...

ще трябва да сключат днес мир.

 

Не бой се... с теб имаме всичко,

не бой се, не свеждай глава!

С теб нека се хвърлим безстрашно

в последната своя война.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Една от творбите, с които участвам в национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”'.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...