18 мая 2018 г., 21:53

Беседа с нея

573 0 0

Човешкият свят е в отломки.

Далече зад нас е сега.

За него недей да си мислиш.

Пред себе си имаме враг.

Пред нас е злодеят всесилен, 

успял да съсипе света,

с теб двамата само сме живи...

нима ще сведеш тук глава?

 

Не виждаш ли? Слънцето в теб е,

в десницата твоя блести,

а в моята стара левица,

ликът на луната личи.

Началото в теб е, а краят

на сигурно в мене стои...

и двете враждуващи сили...

ще трябва да сключат днес мир.

 

Не бой се... с теб имаме всичко,

не бой се, не свеждай глава!

С теб нека се хвърлим безстрашно

в последната своя война.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Една от творбите, с които участвам в национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”'.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...