18.05.2018 г., 21:53

Беседа с нея

568 0 0

Човешкият свят е в отломки.

Далече зад нас е сега.

За него недей да си мислиш.

Пред себе си имаме враг.

Пред нас е злодеят всесилен, 

успял да съсипе света,

с теб двамата само сме живи...

нима ще сведеш тук глава?

 

Не виждаш ли? Слънцето в теб е,

в десницата твоя блести,

а в моята стара левица,

ликът на луната личи.

Началото в теб е, а краят

на сигурно в мене стои...

и двете враждуващи сили...

ще трябва да сключат днес мир.

 

Не бой се... с теб имаме всичко,

не бой се, не свеждай глава!

С теб нека се хвърлим безстрашно

в последната своя война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Една от творбите, с които участвам в национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев”'.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...