Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега.
Тичаше с боси крака,
кожата – с цвят на канела.
Исках да те прегърна,
но изчезна.
Беше в зимния ден.
До мен, с вятъра леден.
Удряха снежните топки.
Беше. Колко е лесно за всеки!
За мен – ти си още в сърцето.
Не изчезвай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
