Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега.
Тичаше с боси крака,
кожата – с цвят на канела.
Исках да те прегърна,
но изчезна.
Беше в зимния ден.
До мен, с вятъра леден.
Удряха снежните топки.
Беше. Колко е лесно за всеки!
За мен – ти си още в сърцето.
Не изчезвай!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
