Беше тук. Под дъжда.
Беше до мен. Цяла.
Протегнах ръка,
но превърна се в сянка.
Беше с мен в юлската жега.
Тичаше с боси крака,
кожата – с цвят на канела.
Исках да те прегърна,
но изчезна.
Беше в зимния ден.
До мен, с вятъра леден.
Удряха снежните топки.
Беше. Колко е лесно за всеки!
За мен – ти си още в сърцето.
Не изчезвай!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
