Беше август...
Беше август, чувства безброй.
Аз те очаквах, очаквах мига мой.
Отчаяние, надежда, нова светлина.
Аз те очаквах, но не вярвах във това.
Беше август, чувствах се красива,
сякаш Божият мир върху мен се излива.
А устните ти ми се сториха
най-красивото нещо на света.
И когато проговориха,
наистина разбрах какво е любовта!
Думите, усмивката, дори косите ти,
сякаш излезли от мечтите ми.
Любувах им се и бяха реални, още ги помня.
За тях всеки августовски ден ще ми припомня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
просто приказка 
