Apr 29, 2008, 12:06 PM

Беше август...

  Poetry » Love
784 0 3
 

Беше август, чувства безброй.

Аз те очаквах, очаквах мига мой.

Отчаяние, надежда, нова светлина.

Аз те очаквах, но не вярвах във това.

 

Беше август, чувствах се красива,

сякаш Божият мир върху мен се излива.

А устните ти ми се сториха

най-красивото нещо на света.

И когато проговориха,

наистина разбрах какво е любовта!

 

Думите, усмивката, дори косите ти,

сякаш излезли от мечтите ми.

Любувах им се и бяха реални, още ги помня.

За тях всеки августовски ден ще ми припомня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....