Apr 29, 2008, 12:06 PM

Беше август...

  Poetry » Love
793 0 3
 

Беше август, чувства безброй.

Аз те очаквах, очаквах мига мой.

Отчаяние, надежда, нова светлина.

Аз те очаквах, но не вярвах във това.

 

Беше август, чувствах се красива,

сякаш Божият мир върху мен се излива.

А устните ти ми се сториха

най-красивото нещо на света.

И когато проговориха,

наистина разбрах какво е любовта!

 

Думите, усмивката, дори косите ти,

сякаш излезли от мечтите ми.

Любувах им се и бяха реални, още ги помня.

За тях всеки августовски ден ще ми припомня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...