Беше август...
Беше август, чувства безброй.
Аз те очаквах, очаквах мига мой.
Отчаяние, надежда, нова светлина.
Аз те очаквах, но не вярвах във това.
Беше август, чувствах се красива,
сякаш Божият мир върху мен се излива.
А устните ти ми се сториха
най-красивото нещо на света.
И когато проговориха,
наистина разбрах какво е любовта!
Думите, усмивката, дори косите ти,
сякаш излезли от мечтите ми.
Любувах им се и бяха реални, още ги помня.
За тях всеки августовски ден ще ми припомня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
просто приказка 
