Беше есен
Беше есен и в локвите есенно
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.
Беше есен, а тебе те нямаше,
само нощем те виждах насън.
А надеждата някак ме мамеше,
че отново ще чакаш отвън.
Беше есен, а лятото нямаше
да ми върне и миг красота.
А надеждата някак ме мамеше,
че не мога да бъда сама...
Беше есен и тихичко есенно
ромолеше дъждецът студен.
Аз те молех в съня си унесена
да си идеш без болка от мен...
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.
Беше есен, а тебе те нямаше,
само нощем те виждах насън.
А надеждата някак ме мамеше,
че отново ще чакаш отвън.
Беше есен, а лятото нямаше
да ми върне и миг красота.
А надеждата някак ме мамеше,
че не мога да бъда сама...
Беше есен и тихичко есенно
ромолеше дъждецът студен.
Аз те молех в съня си унесена
да си идеш без болка от мен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирен Попова Все права защищены
