kopele (Ирен Попова) kopele (Ирен Попова)
100
25 sept 2008, 6:54

Беше есен

  Poesía
731 0 6
Беше есен и в локвите есенно
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.

Беше есен, а тебе те нямаше,
само нощем те виждах насън.
А надеждата някак ме мамеше,
че отново ще чакаш отвън.

Беше есен, а лятото нямаше
да ми върне и миг красота.
А надеждата някак ме мамеше,
че не мога да бъда сама...

Беше есен и тихичко есенно
ромолеше дъждецът студен.
Аз те молех в съня си унесена
да си идеш без болка от мен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0