kopele (Ирен Попова)
100 512
25.09.2008 г., 6:54 ч.

Беше есен 

  Поезия
584 0 6
Беше есен и в локвите есенно
се отронваха жълти листата.
Както дните се нижат отнесено,
неусетно покри се земята.

Беше есен, а тебе те нямаше,
само нощем те виждах насън.
А надеждата някак ме мамеше,
че отново ще чакаш отвън.

Беше есен, а лятото нямаше
да ми върне и миг красота.
А надеждата някак ме мамеше,
че не мога да бъда сама...

Беше есен и тихичко есенно
ромолеше дъждецът студен.
Аз те молех в съня си унесена
да си идеш без болка от мен...

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??