Здрач покрива с пелена телата.
Няма лъч, избяга светлината.
Нощ се спуска в призрачни дантели,
спомените ще изтрие още не узрели.
Беше мрак - изстинала жарава,
беше хлад - душата опустяла.
Беше път - без изход и посока,
беше власт - неистово жестока.
Беше край - началото му ясно,
беше ад - хванати натясно...
Беше самота - раздиращо стаена,
беше сълза - стена разрушена. ...