18 окт. 2012 г., 10:59

Беше поет

631 0 0

 

 

                             Беше поет...

 

              В тъмнината на нощта се приютих.

              Зачетох се в редовете му забравени.

              На грешницата муза пак се възхитих

              и заживях с любовта им изоставена.

              Преди да тръгне някъде, натам-

              казват, че в небесната квартира,

              завеща ни поетичния си храм

              и нареди ни - той да не умира.

               Тайната му няма да предам.

              Скри я някъде в римувани куплети.

              Заслужава ли той паметник- не знам,

              но смъртта не трябва да краде

              на мъртвите поети стиховете.

             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...