18 окт. 2012 г., 10:59

Беше поет

630 0 0

 

 

                             Беше поет...

 

              В тъмнината на нощта се приютих.

              Зачетох се в редовете му забравени.

              На грешницата муза пак се възхитих

              и заживях с любовта им изоставена.

              Преди да тръгне някъде, натам-

              казват, че в небесната квартира,

              завеща ни поетичния си храм

              и нареди ни - той да не умира.

               Тайната му няма да предам.

              Скри я някъде в римувани куплети.

              Заслужава ли той паметник- не знам,

              но смъртта не трябва да краде

              на мъртвите поети стиховете.

             

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...