18.10.2012 г., 10:59

Беше поет

625 0 0

 

 

                             Беше поет...

 

              В тъмнината на нощта се приютих.

              Зачетох се в редовете му забравени.

              На грешницата муза пак се възхитих

              и заживях с любовта им изоставена.

              Преди да тръгне някъде, натам-

              казват, че в небесната квартира,

              завеща ни поетичния си храм

              и нареди ни - той да не умира.

               Тайната му няма да предам.

              Скри я някъде в римувани куплети.

              Заслужава ли той паметник- не знам,

              но смъртта не трябва да краде

              на мъртвите поети стиховете.

             

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...