Беше преди хиляди години...
Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.
Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.
Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.
А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.
Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.
Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.
А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Все права защищены
