Sep 12, 2004, 5:49 PM

Беше преди хиляди години...

  Poetry
1.6K 0 4
Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.

Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.

Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.

А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Превъзходен, донесе ми наслада с ритъма си!
    Поздрави, Мариана!
  • много е хубаво, имам чувството, че се преоткривам като го чета
  • мда... Чудесни чувство за ритъм, мелодика и мисъл.
    Поздравления!
  • Чудесен ритъм,добър подтекст,харесват ми лодките като хора, с драскотините по тях...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...