Sep 12, 2004, 5:49 PM
Беше преди хиляди години...
Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.
Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.
Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.
А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.
Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.
Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.
А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...
© Мариана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
много е хубаво, имам чувството, че се преоткривам като го чета
-
мда... Чудесни чувство за ритъм, мелодика и мисъл.
Поздравления!
-
Чудесен ритъм,добър подтекст,харесват ми лодките като хора, с драскотините по тях...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави, Мариана!