Sep 12, 2004, 5:49 PM

Беше преди хиляди години...

Poetry

1.6K 0 4

Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.

Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.

Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.

А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Превъзходен, донесе ми наслада с ритъма си!
Поздрави, Мариана!

2007-05-06T15:02:20+03:00
ianaika_ (Яна Келорска)

много е хубаво, имам чувството, че се преоткривам като го чета

2006-04-26T13:55:43+03:00
osi4kata (Румяна Симова)

мда... Чудесни чувство за ритъм, мелодика и мисъл.
Поздравления!

2004-09-14T02:33:47+03:00
РумиРайк (Руми)

Чудесен ритъм,добър подтекст,харесват ми лодките като хора, с драскотините по тях...

2004-09-12T23:51:11+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0