@lien (Мариана)
4 0
12.09.2004 г., 17:49 ч.

Беше преди хиляди години... 

  Поезия
1370 0 4
Беше преди хиляди години -
нощен и безлюден селски плаж,
лодки като хора - всяка с име,
драскотини, памет, екипаж.

Седнахме до лодките. Морето
заискря от нежност и тъга.
И зарових пръсти там, където
някой беше стъпвал по брега.

Шепите ми - пясъчен часовник -
миг по миг отмерваха нощта.
Стичаше се пясъкът съдбовно
като рой пропуснати неща.

А небето светеше от рани.
Изгревът рисуваше смъртта.
Бяхме мимолетни и пияни.
Преди много хиляди лета...


© Мариана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Превъзходен, донесе ми наслада с ритъма си!
    Поздрави, Мариана!
  • много е хубаво, имам чувството, че се преоткривам като го чета
  • мда... Чудесни чувство за ритъм, мелодика и мисъл.
    Поздравления!
  • Чудесен ритъм,добър подтекст,харесват ми лодките като хора, с драскотините по тях...
Предложения
: ??:??