24 авг. 2007 г., 10:33

Без 

  Поэзия
695 0 5
 

                                                                                                                      

Тихо и безхарактерно,

морето лежи на пясъка

и отразява моето безвремие.

Безумие е дългото му чакане

да изградя поредната въздушна кула

от безвъздушното пространство

в мисълта ми.

Отново търся себе си.

Без думи.

Без чувства.

Без илюзии.

Изобщо без...

                                                                                                                                                                  

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??